СТРЕС, ТРЕВОЖНОСТ, ФРУСТРАЦИЯ, АГРЕСИЯ, ПЕРСЕВАРАЦИЯ, РИГИДНОСT
Състоянието, в което е човек, вследствие на всички видове натиск, на който е подложен се нарича стрес. Той мобилизира енергетичния потенциал и в „умерени дози“ може да подобри резултатите и да стимулира чувството за удовлетвореност. Критичната „точка на насищане“ от влиянието на стреса се преминава в момента, когато вече не може да се справим с днешната работа днес и е налице усещане за дисбаланс между изискванията и наличните ресурси.Канадският учен Ханс Селие дефинира стреса като „неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване“, т.е. състоянието на организма, проявено в общ адаптационен синдром. Това е и определението възприето от СЗО през 1972 г. в Стокхолм на международен симпозиум за стреса. Адаптационният синдром е генерализираното усилие на организма да се приспособи към изменящите се условия на средата.Стресът е резултат не само от въздействието на определни стимули (стресори), но може да се наблюдава и при отсъствието на достатъчно стимулация или при невъзможност да бъдат задоволени дадени потребности.Според американския психолог Лазарус стресът не е приоритет само на средата или личността и не се изчерпва с формулата : стимул – реакция. Той представлява особено взаимоотношение между личността и средата.„…..нещата по себе си не са нито добри, нито лоши. Нашата мисъл ги прави такива.“ Шекспир
Важен е не само източника на стрес , но и нашата оценка за него. Ако успеем да променим отношението си към стресора , ще се промени и типа и интензивността на реакцията, т.е. ще се променят последствията от действието на стресора. Лазарус въвежда понятието – „индивидуален реактивен стереотип“ и акцентира върху значението на защитните механизми.
Целта на оптималното психично функциониране е поддържане на баланс, тъй като негативно влияние върху човека има както свръх стреса, така и понижения стрес.
Цялата курсова работа можете да свалите от тук: stres.doc