СТРЕС, ТРЕВОЖНОСТ, ФРУСТРАЦИЯ, АГРЕСИЯ, ПЕРСЕВАРАЦИЯ, РИГИДНОСТ сряда, ное 21 2007 

СТРЕС, ТРЕВОЖНОСТ, ФРУСТРАЦИЯ, АГРЕСИЯ, ПЕРСЕВАРАЦИЯ, РИГИДНОСT

Състоянието, в което е човек, вследствие на всички видове натиск, на който е подложен се нарича стрес. Той мобилизира енергетичния потенциал и в „умерени дози“ може да подобри резултатите и да стимулира чувството за удовлетвореност. Критичната „точка на насищане“ от влиянието на стреса се преминава в момента, когато вече не може да се справим с днешната работа днес и е налице усещане за дисбаланс между изискванията и наличните ресурси.Канадският учен Ханс Селие дефинира стреса като „неспецифичен отговор на организма на всяко поставено пред него изискване“, т.е. състоянието на организма, проявено в общ адаптационен синдром. Това е и определението възприето от СЗО през 1972 г. в Стокхолм на международен симпозиум за стреса. Адаптационният синдром е генерализираното усилие на организма да се приспособи към изменящите се условия на средата.Стресът е резултат не само от въздействието на определни стимули (стресори), но може да се наблюдава и при отсъствието на достатъчно стимулация или при невъзможност да бъдат задоволени дадени потребности.Според американския психолог Лазарус стресът не е приоритет само на средата или личността и не се изчерпва с формулата : стимул – реакция. Той представлява особено взаимоотношение между личността и средата.„…..нещата по себе си не са нито добри, нито лоши. Нашата мисъл ги прави такива.“ Шекспир

Важен е не само източника на стрес , но и нашата оценка за него. Ако успеем да променим отношението си към стресора , ще се промени и типа и интензивността на реакцията, т.е. ще се променят последствията от действието на стресора. Лазарус въвежда понятието – „индивидуален реактивен стереотип“ и акцентира върху значението на защитните механизми.

Целта на оптималното психично функциониране е поддържане на баланс, тъй като негативно влияние върху човека има както свръх стреса, така и понижения стрес.

Цялата курсова работа можете да свалите от тук: stres.doc

Мастурбация и психическа самота вторник, ное 13 2007 

Мастурбация и психическа самота - автор Петър Петров, e-mail – ishi@abv.bg

Мастурбацията, позната още като самозадоволяване, ипсация или онанизъм, е въпрос, който е будил, а и все още буди много спорове и тревоги. За дълъг период от време за подобни психосексуални прояви не се е говорило, те са се отричали или са се разглеждали единствено в медицинският им аспект. Факт е обаче, че самозадоволяването за някой е единственият начин за удовлетворяване на биологичните сексуални потребности.

 Още с раждането  си детето има ясно дефиниран в биологично отношение пол, който определя спецификата на неговите физиологични реакции  спрямо външната среда. Процесът на формиране на полова самоидентификация започва в ранната детска възраст и оказва огромно влияние върху цялостното сексуално развитие на личността. Този процес е особено значим през периода на  пубертета в който самоопределянето е основен елемент за изграждането на т.нар. психичен пол или чувството за полова принедлежност, независимо че последното се изгражда през първите години от живота на детето. Чрез осъзнаването и осмислянето на психичния си пол детето, от най-ранна възраст  усвоява специфичните му полови роли. Процесът на изграждане и формиране на психичния пол е важен елемент от процесът на самопознание и самоопределение.

Целия материал можета да изтеглите от тук: masturbacia_final.doc

Темперамент и психична самота при младите хора понеделник, ное 12 2007 

Темперамент и психична самота при младите хора – автор Петър Петров, e-mailishi@abv.bg

Самотата е понятие, което се анализира от различни гледни точки. В литературата по този въпрос най-голям акцент се поставя на чувствата на неудовлетвореност от социалните контакти. Общото в определенията за самота е в акцентирането на  отрицателни чувства при малък брой връзки или крайното положение, отнасящо се до отсъствието на връзки с другите хора. Повечето проучвания на самотата са фокусирани при възрастни хора, защото тя е важен аспект от стареенето. Значителен ограничаващ фактор в изучаването на този феномен е била липсата на подходяща мярка за масови социални изследвания.Акцентът в моето изследване е поставен върху анализа на усамотяването при младите хора и изменчивостта на техния темперамент. Главният въпрос, на който потърсих отговор е: „Еднакво самотни ли са интравертните и хипер екстравертните младежи?”

 Тийнейджърството е може би най-сложният и противоречив период на човешкия живот. Особено добре проучено е късното тийнейджърство – юношеството. То обикновено укротява емоциите по отношение на предизвикателствата от живота. Реакциите и преживяванията са подобни, но вече се проявяват белези на нарастваща емоционална и социална зрелост. Първи са обърнали внимание на спецификата на юношеството Ж.-Ж. Русо и В. Гьоте. Русо твърди, че тогава се извършва “второто раждане на човека”.

За цялата курсова работа свалете този файл:

final_temperament_i_psihichna_samota_pri_mladite_hora.doc

Следваща страница »